“Расте, но не старее” – това е девизът на София, днешната столица на България. Град, който сменя имената си - Сердика, Средец ,София – но не отстъпва мястото, което заема – на кръстопътя между Азия и Централна Европа, между Средиземноморието и Северна Европа, там, където извира горещ минерален извор – източник на живота. В течение на хиляди години София се разширява и трупа мъдростта на вековете.
По улиците на града срещаме съкровища, свидетели на величието му по време на Римската империя. Средновековието ни показва образите на забележителни църкви – базиликата ”Св.София” и ”Св.Петка Самарджийска”; на джамиите – ”Бююк” и ”Баня баши".
Новото време също оставят своя отпечатък. Забележителни софийски съкровища от края на 19 век са Царския дворец, първият български Военен клуб, сградата на Народното събрание, бившата Държавна печатница.
Безспорни са и ценностите на София от 20 век. Можем да влезем и да разгледаме известни обществени сгради като Съдебната палата, Народния театър ”Иван Вазов” – един от архитектурните символи на столицата, Централните Хали – първия покрит пазар, Софийските минерални бани – домът на лечебната вода, Народната библиотека ”Св.Св. Кирил и Методий”, Софийския университет и много други.
В София днес съжителстват много сгради от различни религии. Освен средновековните църкви и джамии, през 20 век тук изникват Руската църква, църквата ”Св.Неделя” и една от най-големите синагоги в Европа. С величествените си позлатени куполи над града свети храм-паметникът ”Св.Александър Невски”.