Всяка година в много страни в Европа има празнични дни, които са посветени на нашите съкровища – на общото наследство. Те се провеждат по идея на най-старата международна организация в Европа – Съветът на Европа. Наричаме ги Европейски дни на наследството. Тогава ние честваме и отдаваме своето уважение на това, което е около нас, но не винаги забелязваме. Това са ценностите, които са ни завещани, това са старите сгради, които пазим, легендите, които разказаваме. В тези празнични дни много твои връстници представят своите творби.
Тук можеш да прочетеш разкази и стихове на млади писатели от град Асеновград, България от Европейските дни на наследството през 2004 година. Творците са вдъхновени от тайните на светите места, манастири и църкви около своя град. Те проучвили много чудни легенди и предания за културно наследство на Асеновград, и след това, написали ето тези редове...

Есета за църквата Света Богородица - Дълбоката

Есе
... Когато човек влезе в подобна църква, като Света Богородица Дълбоката, която се нарича така поради факта, че е вкопана в земята забелязва не само уникалните предмети, като огромните златни свещници, които са от 1815 година и освен в Рилския манастир няма другаде подобни, резбата и иконите и самата обстановка. Това е една атмосфера, която е стаила вярата, благодарността и радостта на всички хора, които са получили всичко, за което са се молили, от което са имали нужда. Тази църква пази безценно богатство – величието на българския талант, дух и несломима вяра, израз на които е чудотворната икона. Ако посетители се вгледат щ евидят десетките листчета пъхнати в дърворезбата под иконата с послания, пожелания, благодарности и молитви, сякаш в основата на иконата те се вплитат в тези изящни фигури, за да поставят стабилната основа на вярата, която може да спаси всяка душа.

... Не малко светци са посещавали църквата “Св.Богородица Дълбоката”, но не това е най-важното. Всеки човек поотделно, сам трябва да открие своя път, своята църква, своята икона, своя закрилник. Асеновград е като оострова на блажените – препълнен с църкви, параклиси и манастири, той е символ на вярата, на духовното, на надеждата.

Изпълнена със силн авяра
Заставам днес пред тоя храм
ТУК СЪМ. Искам да узная,
Кой създал те е кога и как

Чувствам сила непозната
Усещане на свобода
Докосвам се до твойта святост
Ти храм, издигнат в древността.

Храм си ти на Богородица
И оставаш ти във вечността
Защото като тебе втори няма
Ни по важност, ни по красота

Поглеждам към иконостаса
Резбата е на три нива
Изобразени са чудни сцени,
Оставащи в паметта.

ТИ – храм изпълващ ме с надежда,
Смело пътя си да извървя,
Без да страх да продължавам да живея,
За всичко смело да копнея,
Към всичко смело да се устремя


Автор: Величка Йорданова Божкова, гр. Асеновград, България