Потопи се в разказа на Катя Оморчевска от Морското училище ”Свети Никола” в Бургас, България. Погледни красотата на този край през нейните очи.  

Моето море
от Катя Стоянова Оморчевска

Всеки български град, по своему, е красив. Във всеки присъства поне по един символ, характеризиращ го. Той показва етапите на историческо и културно развитие на града. Но, има едни град, събрал в себе си много символи на победа. Този град е родил много български творци. Той продължава да ги ражда. Хората, израснали в този град притежават богата душевност, творци, написали хиляди прекрасни думи за него-за Бургас. От тук са тръгнали хора като Петя Дубарова – една безспорно добра поетеса, обгърната от мистицизъм, нежна и чувствена натура с невероятен талант. Вдъхновена от силата и красотата на морета, тя създава невероятни творби.
А, именно морето е най-прекрасният от всички символи, които свързваме с Бургас. Един човек, отраснал близо до него, никога не би могъл да го забрави. Няма да позволи от паметта му да се изтрие споменът за онзи ден, в който за пръв път е потърсил съвет от морето. Винаги ще помни кака плахо пристъпва бос по пясъка, приближавайки се към него. И после, седнал на брега ще се взира в тази нестихваща сила, опитвайки се да общува с нея. Стои, слуша бученето на морето и в него вижда хиляди други истории на хора които също така са помолили за съвет. Техните съдби са свързани с прекрасното море. За някои, то е целият живот. Пред него можеш да споделиш любовта си с друг човек и да си напълно сигурен, че и той изпитва същото, че и той носи в сърцето и душата си същите чувства, същата любов.
Любовта към родното място никога не умира. Където и да се намира човек, той е свързан с него. Всеки носи в себе си по едно мъничко парченце от дома. А някои носят цялото море в сърцата си и с гордост говорят за всичко, на което ни е научило. Защото то наистина може да научи на много онези в чиито вени тече кръвта на вечно търсещия и жаден за живот човек. Морето помага на страдащия дава думи на твореца да опише себе си, своя нрав пред всички, отраснали далеч от морските вълни.морето показва божествени цветове на художника, с които да рисува. То показва вината на грешниците и разказва историите, които животът заплита.
Където и да се намира човек, той никога няма да забрави хладния ветрец рано сутрин, които долавя разхождайки се по брега. Където и да бяга, от когото и да се крие, човек никога няма да забрави от къде произлиза и какво е видял, докато си е говорел …. с морето.
Всеки град, по своему е красив. Но за мен Бургас е най-специален, защото там е моето море.