Селището Айвалък съществува от античността. Следи са оставили елинистичният, римският и византийският периоди. Основано е от имигранти от съседните острови, търсещи спасение от честите пиратски нападения.

В началото на 18 век малкото пристанище със смесено турско и гръцко население започва да се развива икономически. Това се дължи на производството на зехтин и на търговията с други средиземноморски градове. Една от най-старите сгради е църквата Таксиархис от 1844 година. От това време са останали още заводи за производство на зехтин и сапун, търговска зона с мрежовиден план и дву- или триетажни традиционни каменни къщи, залепени една до друга или с малки градинки. Те са накацали по хълмовете и с типичните си прозорци образуват живи цветни силуети.

Местната общност има съзнание за опазване на наследството и съхранява тази градска среда непроменена.