Тези три манастира са географски отдалечени един от друг (първият е в Атика, близо до Атина, вторият – във Фокида, близо до Делфи, а третият – на остров Хиос в Егейско море, близо до Мала Азия). Въпреки това между тях има дълбока връзка, тъй като принадлежат на една и съща епоха, имат сходно архитектурно-художествено оформяне и са най-ярките представители на важен период от развитието на византийското изкуство – неговия “втори златен век”. Църквите и в трите манастира са от така наречения “кръстокуполен” тип – с кръстовиден план и голям купол в центъра. И трите църкви през 11 и 12 век са били украсени с великолепни мраморни орнаменти и с мозайки върху златна основа.