Историческият град Букурещ е столица на Румъния. Градът впечатлява с красивата си представителна и обществена архитектура от 19 век.
Дворецът Суту е построен през 1831-32 година от архитекта Конрад Швинк и е първата по-значителна сграда, създадена в духа на романтизма. Над входа в двореца има широк навес, чийто покрив е оформен като балдахин, за да могат каляските да спират на сушина и да оставят своите пътници точно пред приемната. Монументално, богато украсено стълбище свързва входния салон на приземния етаж със залата на горния, първи етаж. Украсата му е вдъхновена от неоготическата архитектура.
Резиденцията Монтеору е построена в края на 19 век. Проектирана е от известния архитект Йон Минку, който бил почитател на неороманската архитектура. Изобщо в този период е било много модерно да се претворяват различни стилове от отминали векове. Така се появяват много течения, чиито наименования започват с „нео-„: неороманско, неоготическо, неокласическо и т. н. Твърде често даже в едно и също произведение са били прилагани похвати от различни стилове и това явление се нарича „еклектика”. Резиденцията в Монтеору е типичен пример именно за еклектична архитектура, която била много модерна по това време в Букурещ.
Резиденцията Филипеску е построена през 1860 година за един от най-известните политици от този период. Тя е проектирана от австрийски архитект и е прекрасен пример за проникването на западния романтизъм в Румъния в средата на 19 век. В центъра на тази представителна двуетажна жилищна сграда е разположен продълговат хол, който гледа към улицата и към приемните зали в градината. Забележителна е неговата богата украса с неоготически мотиви.
Страноприемницата Манук е построена в началото на 19 век в землището на Стария Дворец на бившето кралско семейство. В нея са отсядали пътуващи търговци, които са намирали тук подслон не само за себе си, но и за своите стоки. В центъра на сградата е разположен правоъгълен вътрешен двор. В приземния етаж е имало предимно складове и магазини. Стаите за гости били разположени на първия етаж. В тях се е влизало от дървен чардак, който опасвал цялата дворна фасада. От средата на 19 век ханът е преустроен на хотел.
Търговският квартал „Липскания” в Букурещ е получил името си от търговците, които идвали от Лайпциг (на румънски – Липска). Първоначално търговският квартал се простирал до Двореца на Принца, но по-късно, в края на 18 век, се разраснал и изместил кралските имоти. Имената на улиците в квартала говорят за вида на магазините по тях (Улица на бакалите, Улица на шапкарите), или пък за народността на техните собственици (Немската улица, Френската улица и т.н.). Едно от последните свидетелства от този период е търговският дом на улица “Селари” (Улица на сарачите).