Според легендата градът Ефес е основан от Андроклос върху земите, обитавани от Лелегианците и Карианците. Областта е колонизирана от йонийците най-вероятно около 10 век преди нашата ера.

През 2 век преди нашата ера Ефес е завладян от римляните. Той се превръща в най-значителния град от тяхната азиатска провинция, особено важен заради своето голямо естествено пристанище.

Градът започва да запада, след като около 3 век заливът се запълва с пясък. По-късно той се премества, преименува се на Аясолук и продължава съществуването си през късно-римския, византийския период и трите периода на средновековието.

Изумително съхраненият град пази свидетелства за многобройните култури, свързани с тази изключително богата история. Тук се намира храмът на Артемида – едно от седемте чудеса на света. Други забележителни ценности са Агората, Театърът, Мраморният път, Библиотеката на Целзий, терасираните къщи, църквата на Св. Йоан и джамията Иса Бей.