Сердика е бил един от най-големите и добре устроени градове в Източните римски провинции. Това е градът, който Константин Велики нарича ”Моят Рим”. Под днешните улици на София лежат пластове човешка история.
В онова далечно време градът е бил защитен с масивна крепостна стена, построена през 2-ри век. По дължината й са разположени отбранителни кули – кръгли, триъгълни и петоъгълни. Стената пази Сердика, а по-късно Средец и София в продължение на 12 века. Във вътрешността на града се достигало през четири главни порти. Днес в центъра на София откриваме части от тази защитна система. В подлезите на града можем да ”влезем”, например, през източната порта и да тръгнем по настланата с огромни камъни антична улица по стъпките на римляните. По същите стари плочи минаваме и зад най-старата църква в София – ”Св. Георги”. Предполага се, че тя е била много голяма сграда, от която днес до нас е достигнало централното помещение с кръгла форма. Ето защо сградата е по-известна с името Ротондата.
София е запазила и други сгради от най-дълбоката си история – императорските терми (бани) под църквата ”Св. Неделя”, храмове, жилищни сгради, обществени сгради и некропол (древен гробищен парк) се крият под съвременните сгради и улици.